сряда, 8 декември 2010 г.

1 година.

1 година в която разбрах какво е да се смееш и да плачеш едновременно.
1 година в която се поучих от грешките си.
1 година в която разбрах какво е истински приятел.
1 година в която живота ми се завъртя на 360.
1 година която никога не бих си я представил.
1 година в която направих много грешки.
1 година която не бях си представял без теб.
1 година през която усещах/м постоянна болка.
1 година заради която пропих.
1 година заради която пропуших.
1 година в която страдах.
1 година в която не ми пукаше от нищо.
1 година прекарана ден за ден.
1 година в която само истинските хора останаха с мен.
1 година в която научих много нови неща.
1 година в която никога не съм те забравял.
1 година в която винаги съм те молил да ми простиш за грешките.
1 година в която видях истинското в мен.
1 година в която само аз разбирах как се чувствам.
1 година в която бях блъскан и мачкан.
1 година в която се смеех и забавлявах.
1 година в която бях отхвърлян.
1 година на промени.
1 година в която никога не съм спрял да те обичам.
1 година откакто остана само духом с мен
1 година и все още не съм те забравил.
1 година в която всеки ден съм си мислил за теб.

Мамо, обичам те!

събота, 27 ноември 2010 г.

Вие се питате к'во стаа, ама аз знам к'во стаа.

Петъка беше баяу бийствен. Да започнем с това ,че не се успах за даскало ами си отидох на време. Не спах в нито един час което беше някъв рекорда за месеца и ме изпитаха по математика. Е т'ва добре ли се питате Вие. ДА ДОБРЕ Е. Имам 4.
Имам чаша със над 30 фаса вътре.
Трябва да хвърля :/

След това останах за Етика и Право (за по малките- Психолоооооогия) и не ме изпитаха. КОЕТО СЪЩО Е ДОБРЕ.

 Прибрах се. Взех зарядно за на Тед пода който е у мен и във 7 часа излезнах. Към 7.30/8:00 бях във 1 бар със 5 от мойте съУченици. Прекарахме весело, аз се изпонапих и се прибрах. Почнах да се ядосвам на Спасимира и нейните историй. След това играх малко CoD6 със брат ми и легнах.

Другото което е ,че си сложих нови струни на дрънкалката. Ммммммммммммммм супер. Теди не ми приема поздрава и ЩЕ Я УБИЯ хаХАХАХХАХАХ.

Мислех да направя едно бързо ревю на Pokers Night at the Inventory aма няма ,че не ми се пише толкова. Чакам Боби да свали Left 4 Dead 2 и да играем.. и да лягам.. и да спъ.. и да. Иии т'ва ша е за тая вечер а? Окей оставам ви с 2 снимки на Pokers Night и CoD4 http://loot-ninja.com/wp-content/uploads/2007/11/cod4-1.jpg

сряда, 24 ноември 2010 г.

Абе к'во стаа?

Здравей ТАЙНСТВЕН БЛОГ. Бивам подбуден да пиша поради простата причина ,че хората пишат (страдат) и реват  а аз не съм си ъпдейтвал туй ниещо от панти век. Днещната тема е
СОФИЯ
Call Of Duty BLACK OPS.

Да започнеме със София , хъх?

СОФИЯ-ЯНА.
Точка.





Новот КоД излезна на 11.10 и веднага събра целото свят да го цъка.
Аз естествено съм гъзар и я свалих от замунда.
Играта е АДСКИ бъгната, забиваше през 10 минути, ама я врътнах. Мулти не съм цъкал щото съм гъзар ^^.

 В играта играеш Аlex Mason. Озоваваш се във стая за разпити, в която те питат за числа. Ти естествено не помниш и им казваш да го духат. Те ти пускат малко точец и почваш да си припомняш.
В първата мисия си пратен да убиеш Фидел Кастро. Естествено пуцаш там некви цигани, стигаш до Кастро и го трепеш.. ор нот. Както винаги Кастро е имал двойник, и бедната душица е изяла кура зарад него. След това те хващат и те пращат във военен затвор във Русия. Там се запознаваш със Виктор Резнов. Разпитите продължават и разбираш ,че ти си бил оперериран и настроен да убиеш Кенеди във Воркута ( Затвора). Разбира се, пичага си и избягваш от затвора със мотор. Резнов.. да кажем ,че ужким не успява. По нататъка отиваш във Виетнам да вземеш някакво досие на някъв там - Драгович. Най-големе ти враг у игрътъ. Взимаш досието и к'во да видиш - нашия приятел (постриган) ти го дава лично в ръчичките. Следват няколко мно' големи пуцалки в стил Call Of Duty (Караш лодка докат слушаш Ролинг Стоунс найс а?) като например да стреляш със хеликоптер - да да стреляш със хеликоптер докато го караш, а твоя френд Woods (който е другия главен герой, и умира спасявайки те ) си чеше мадете в кокпита.
Играта завършва доста странно. Разбираш, че Резнов никога не е съществувал (освен в затвора)
и ,че всичко е плод на психарският ти мозък. Играта ти го доказва и подняся под един много невероятен начин, който до сега не съм виждал. Дори F.E.A.R 2 сигурно ще те уплаши по-малко, найстина има доста психарий в новото CoD. В крайна сметка, се сещаш за номерцата , който ресамблират локация за ядрени оръжия. Отиваш на един кораб (Русалка) трепеш сичко що мърда, удавяш Драгович, коръба потъва , изплуваш на няк'ва лодка и там те посрещат твойте американски приятелчета със изречението.
"Итс оувър. Уи уон дъ уор." Прелетяват 2/3 самолета, скиваш 4/5 самолетоносача, и играта свършва. END OF STORY.

Геймплей 8/10
Музика 10/10 (Подяволите, саундтрака е много добър)
Стори 432453252/10 (Найстина докосваща и фрапираща история)

ИИИИИИ да.
Първото ми ревю на игра. (Много спойлвам.) Обаче така.
Айде живи здрави.