Не знам какво да напиша дори. Просто знам, че искам да се излея, като течност, down the drain. През живота ми никой не ме е тормозил толкова психически - волно или неволно. Много думи неизречени, много действия - неизвършени...
Мозъка му е ясно.. сърцето страда. Бях променен въпреки волята ми. Не ми се даде шанс да отвърна. Нищо не направих. Не ми даде дори възможност да реагирам.Срина ме напълно и като феникс възкръсвам. Виждам абсолютно всичко лошо и отвратително в теб. Още те обичам, но вече изтинах толкова, че не знам как бих те погледнал.
Това ми пишат момичетата. Симпатични, млади същества. Тактични, възпитани, добри същества. А аз си мисля за теб и целия панаир които направи. Начина по които насила уби всичко между нас.igh
I hope you happy, I hope you happy
I hope you ruined this shit for a reason, I hope you happy!
p.s
отказвам да повярвам, че това си ти и си се превърнала в това. В главата ми живее истинската xxxxxx и доброто същество което тя може да бъде. И винаги ще го виждам. А не подлото, лицемерното и злобното същество в което си се превърнала. Нищо от това което направи не беше честно. Бях измамен и изигран по най-подлият и долнопробен начин. Нищо от това не ти прави чест. Но подяволите, толкова обичам единия близнак.
Но и това не ти дава право нито извинение да го правиш. Какво ли си говоря, ти знаеш всичко за себе си...
.... и това е най-ужасяващото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар